Да бъдеш цвете...

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.
(Емили Дикинсън)

Есенно привличане

Сънят на майка ми

Една мечта голяма...

За да направиш прерия е нужно
пчела и детелина.
Пчела и детелина и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма.
Емили Дикинсън

Нежно докосване до природата

Пролетно свежо :)

“Painting is an infinitely minute part of my personality.” Salvador Dali

От корен неизтръгнати цветя...

Макове
Едно небе безсилно от прозрачност,
ненаранима нежна синева
и макове валсуващи със вятър
на стръкчета по-тънки от коса
прозрачен лист - крепонено червено
и пъпчица - наведена глава.
Букет събран от нежно съвършенство,
откъснат с поглед моя същина...
люлее танца в чувство преродено
от корен неизтръгнати цветя.
benelina (http://www.stihovebg.com/Lirika/Druga-poeziya/Makove/47186.html)

Пролет

Пролет

През лъчите се цеди
сянка на мъглица, бледа.
Кални, твоите следи
зад гърба ти тъжно гледат.
Ситен като дар дъждец
уж те милва, а те мокри.
Любопитничък гледец
дебне те от важни локви.
Тази странна мълчина
иска те като момиче.
И се бялва бъднина
от цветеца на кокиче.
Още малко — и отпред
ще те сбори дъх на славей.
Капчица умиращ лед
в корените се прославя.
И скалите да умрат
виждат, че е невъзможно.
Ако ти се пада път,
и покоят те тревожи.
Упоритият Живот
бавно в себе си те връща.
Червей в бъдещия плод
почва да си прави къща.
Старци слънцето броят
с тропвания на бастуни.
Все по-силно те боли.

Как ли сам да се целунеш?

Александър Белчев

Градина с цветя

"Меги остави хартията на масата и с широко разтворени очи се загледа в отрупаната с рози градина. Ухание на рози, пчели из розите. А хибискусът, кипарисите и евкалиптите се извисяваха сякаш над целия свят. Колко красива, колко жива беше градината. Да гледаш как малките неща в нея растат, променят се и вехнат, как нови малки неща идват на тяхно място в един безкраен, непрестанен цикъл."

"Птиците умират сами"

През зимата...

Въздишка от премръзнал палец

Без край
една снежинка
слиза...
Тишина.
Земята разтуптява зимата.
В огъня звънят искри,
линеят златни птици,
разплитат
тънки нишки
от постелята,
заметната през прага
на дома ни.
Картината
озаглавена "Чай за двама"
затопля пръстите
на романтичния художник -
следа от длан,
въздишка от премръзнал палец
и току-виж
ни нарисувал
стари и самотни... (vitsavia, http://gerganna.blogspot.com)

Усещане за природа

"Мечтая да рисувам и след това рисувам моята мечта."
Винсент Ван Гог

Първи стъпки...

Здравейте,
това са моите първи стъпки да покажа творчеството си и да получа мнението на другите за него. Затова ще приемам с усмивка всяко ваше желание да коментирате моя картина, да ми дадете съвет или просто да споделите мислите си. Надявам се, че ще е приятно! :)