6.05.2010 г.

...

 
Ако желаете да закупите...

Eдна калинка пъстроцветна
летяла из гора столетна.
Насреща й дърво голямо
я гледа цяло онемяло.
„Защо, кажи ми, ти така
пресичаш нашата гора?!
Не знаеш ли, че тука да минава
не може всеки да решава!
Ти данък трябва да платиш
или на нас ще налетиш!”
„Уважаеми, мили, господин Дърво, -
рекла калинката, скрита зад едно листо, -
дайте, моля, едно разрешение
на пътя свой да имам продължение.
Защото аз съм малка, знам,
и само точките си мога да Ви дам.
Ала нося аз послание
за щастливо предсказание
и по цялата земя
съм известна със това
да показвам аз на всяка жива твар
къде на свойта обич ще е господар.”
Дървото от почуда вдигна клони.
„За тази дейност заслужаваш ти поклони!
Признавам – малка си, но много ценна
и даваш ми урок тъй земен.
Че всяко същество – и малко, и голямо,
В тоз свят свободно да живее заслужава.
Лек път ти пожелавам и знай, че с тоз урок
приятел верен ме направи ти за цял живот!”

/SneTov, 2009/

Няма коментари:

Публикуване на коментар