22.03.2009 г.

Пролет



Пролет

През лъчите се цеди
сянка на мъглица, бледа.
Кални, твоите следи
зад гърба ти тъжно гледат.
Ситен като дар дъждец
уж те милва, а те мокри.
Любопитничък гледец
дебне те от важни локви.
Тази странна мълчина
иска те като момиче.
И се бялва бъднина
от цветеца на кокиче.
Още малко — и отпред
ще те сбори дъх на славей.
Капчица умиращ лед
в корените се прославя.
И скалите да умрат
виждат, че е невъзможно.
Ако ти се пада път,
и покоят те тревожи.
Упоритият Живот
бавно в себе си те връща.
Червей в бъдещия плод
почва да си прави къща.
Старци слънцето броят
с тропвания на бастуни.
Все по-силно те боли.

Как ли сам да се целунеш?

Александър Белчев



3.03.2009 г.

Градина с цветя


"Меги остави хартията на масата и с широко разтворени очи се загледа в отрупаната с рози градина. Ухание на рози, пчели из розите. А хибискусът, кипарисите и евкалиптите се извисяваха сякаш над целия свят. Колко красива, колко жива беше градината. Да гледаш как малките неща в нея растат, променят се и вехнат, как нови малки неща идват на тяхно място в един безкраен, непрестанен цикъл."

"Птиците умират сами"