22.03.2009 г.

Пролет



Пролет

През лъчите се цеди
сянка на мъглица, бледа.
Кални, твоите следи
зад гърба ти тъжно гледат.
Ситен като дар дъждец
уж те милва, а те мокри.
Любопитничък гледец
дебне те от важни локви.
Тази странна мълчина
иска те като момиче.
И се бялва бъднина
от цветеца на кокиче.
Още малко — и отпред
ще те сбори дъх на славей.
Капчица умиращ лед
в корените се прославя.
И скалите да умрат
виждат, че е невъзможно.
Ако ти се пада път,
и покоят те тревожи.
Упоритият Живот
бавно в себе си те връща.
Червей в бъдещия плод
почва да си прави къща.
Старци слънцето броят
с тропвания на бастуни.
Все по-силно те боли.

Как ли сам да се целунеш?

Александър Белчев



2 коментара:

  1. нека пролетта пристъпва към теб и това, което правиш, така нежно и бавно, и красиво, както е в стихотворението! много те обичам!

    ОтговорИзтриване
  2. аз също обичам да рисувам...картините ти са интересни,с живи цветове,ярки,честно казано не са точно моят тип нооо е факт че имаш талант.продължавай да се развиваш и не се отказвай от таланта си с който трябва да се гордееш:)

    ОтговорИзтриване